Ако сте прочели нашата статия „Математика за колоездачи”, то вие вече знаете какво означава венец, предавателно число, лек и тежък оборот, каданс. И най-вероятно сте разбрали, защо повечето съвременни велосипеди имат някаква система за смяна на предавателните числа по време на движение. Тези системи наричаме скоростни механизми и тук ще разгледаме основните типове.
Всички видове скоростни механизми можем най-общо да разделим на две големи групи. Първата група са най-масово използваните външни скорости, при които имаме 1, 2 или 3 зъбни колела отпред и от 5 до 11 на задната капла. Втората голяма група са така наречените вградени или вътрешни скорости, които имат само по един венец отпред и отзад, но предавателното число се сменя чрез планетен механизъм вътре в самата задна главина. Някъде може да срещнете и някакъв екзотичен вариант на скоростен механизъм, който е примерно комбинация от тези двата или пък е система с вградени в средното движение вътрешни скорости. Но каквато и да е системата, идеята винаги е една и съща: да се осигури на колоездача определен набор от различни предавателни числа, които да му позволят да кара в комфортните за него каданс и прилагана сила. Така че независимо от профила на терена и интензивността на каране, той да бъде възможно най-ефективен.
Нека първо разгледаме един класически вариант на външни скорости, които имат примерно 3 зъбни колела отпред и 8 отзад. И нека предните 3 венеца да са с 48-38-28 зъба, а задните – с 11-13-15-17-20-23-26-30. Тъй като с всяка от трите плочи имаме по 8 варианта отзад, формално погледнато за такъв велосипед се казва, че е с 24 скорости. Както ще видим обаче, реално използваните предавки са доста по-малко.
Прехвърлянето на веригата от венец на венец се извършва чрез преден и заден дерайльор, като предният дерайльор се нарича още декланшор, а на задния понякога му казваме просто скорости. Управлението на тези дерайльори става от монтирани на кормилото две команди: дясна за задния дерайльор и лява за декланшора.
Всичките тези комбинации от венци първоначално могат да стреснат начинаещия колоездач, затова тук ще ви предложим една проста система, по която можете да се ориентирате. И тя се състои в следното:
1. Когато карате бързо по равно или спускане, ползвайте голямата плоча и най-малките 3-4 венчета отзад, т.е. карайте 48х11, 48х13, 48х15 и 48х17. Каквото и да си мислят повечето велосипедисти, 48х11 е доста тежък оборот и затова се използва при наистина високи скорости от над 40 км/ч.
2. На средната плоча сложете при нормално равномерно каране, разходки и не много стръмни изкачвания. Спокойно можете да я комбинирате с всички задни венци, без може би най-крайните – 11 и 30 зъба. Използвайте по-тежките обороти 38х13-15-17 за по-бързо каране, а леките, 38х20-23-26, за бавно каране или изкачване.
3. На малката плоча можете да свалите, ако срещнете наистина стръмно изкачване и я карайте само с най-големите 3-4 венеца.
Нека да добавим и това, че при смяната на предавките трябва задължително да въртите педалите, но без да ги натискате много силно. Общо взето това са основните правила при използване на скоростите и, както виждате, от теоретичните 24 варианта останаха само 12-14, които се ползват на практика.
При втората група скоростни механизми – вградените скорости, както вече казахме, предавателното число се сменя чрез планетен механизъм вътре в самата задна главина. В този случай броят на скоростите, с които разполагате, може да бъде от 3 до 11. Съществуват варианти с вградена в главината контра или добавена външна ролкова, барабанна или дискова спирачка. Тук нещата са доста по-опростени и комфортни за колоездача и затова се използват преди всичко при градските велосипеди. Единствената особеност при работа с вградените скорости е, че тук смяната на предавките може и трябва да се извършва, без да въртите педалите.
Както всяко друго нещо, така и различните системи скоростни механизми си имат своите предимства и недостатъци. Да видим кои са те.
При външните скорости
Предимства:
1. Много широк спектър от предавателни числа, покриващи всякакви скорости и терени;
2. Относително ниско тегло;
3. Големи възможности да променяте и подобрявате системата, като сменяте различни варианти на венци, дерайльори и команди.
Недостатъци:
1. Системата е открита и много чувствителна на удари, падания и замърсяване;
2. Изисква по-честа поддръжка, почистване и регулиране;
3. Изисква по-честа смяна на износени компоненти: венци и вериги.
При вградените скорости
Предимства:
1. Много надеждна и качествена система, която при нормална употреба може да бъде ползвана дълги години безпроблемно;
2. Лесна за ползване от колоездачите;
3. Не е толкова чувствителна на външни фактори като удари и замърсяване;
4. Не се нуждае от толкова честа поддръжка или смяна на износени компоненти.
Недостатъци:
1. Ограничен брой предавки;
2. Не подлежи на промяна или подобряване;
3. По-високо тегло.
И след като се запознахте с тези основни неща по темата скоростни механизми, според нас вече знаете достатъчно, за да си вземете велосипеда и да тръгнете по пътя.
Вашият коментар